2 юни – денят, когато свеждаме глави, а воят на сирените разтуптява сърцата ни. 
2 юни – денят на Ботев, на признателност и слава. 
2 юни винаги ще ни пита дали сме заслужили саможертвата на хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си за свободата на България. 
Казват, че Отечеството може да загине само когато изчезне от сърцата на синовете си. Но не и България. Защото вече 148 години Ботев е там – в сърцата на българите. Неговото огнено слово и революционният му подвиг разгарят пламъка на родолюбието и настоятелно ни напомнят що е дълг и що е Родина. Ботев е вечната стража на националната ни съвест. 
Да вървиш по стъпките на Ботев значи да преоткриеш не само България, но и себе си. Ботев измина своя страшен, но славен път към предизвестената си гибел, воден от мисълта за Отечеството. Неговото име, както и на хилядите, паднали за свободата и независимостта на Родината, са моралните ориентири, които ни сочат къде сме днес. Техните имена, знайни и незнайни, сме длъжни да помним, да изричаме и никога да не забравяме. Защото са другото име на България!

Участие на групата за исторически възстановки на ПГИ с представлението "Хъшове".